2.Könige 6 | Библия, ревизирано издание

Чудото с брадвата

1 Пророческите ученици казаха на Елисей: Сега мястото, където живеем и внимаваме в твоето учение, е тясно за нас. 2 Нека отидем, молим те, до Йордан и оттам да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, където да живеем. А Елисей отговори: Идете. 3 Един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. Той отговори: Ще дойда. 4 И отиде с тях. И като стигнаха до Йордан, започнаха да секат дървета. 5 А един от тях, докато сечеше гредата, желязото падна във водата; и той извика: Ах, господарю мой! То беше взето назаем! 6 А Божият човек запита: Къде падна? И му показа мястото. Тогава Елисей отсече едно дръвце и го хвърли там; и желязото изплува. 7 Елисей каза: Вземи си го. И човекът протегна ръка и го взе.

Сирийската армия е победена

8 А сирийският цар, като воюваше против Израил, се съветваше със слугите си и каза: На еди-кое си място ще разположа стана си. 9 Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там. 10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и не веднъж, нито дваж се опази оттам. 11 Сърцето на сирийския цар се смути поради това; затова свика слугите си и ги попита: Не искате ли да ми кажете кой от нашите е за Израилевия цар? 12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой, царю; а пророкът, който е в Израил, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си. 13 Царят заповяда: Идете, научете къде е, за да пратя да го заловят. И му известиха: Ето, в Дотан е. 14 Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обкръжиха града. 15 А на сутринта, когато слугата на Божия човек стана и излезе, войска с коне и колесници беше обкръжила града. Слугата каза: Ах, господарю мой! Какво ще правим? 16 Елисей отговори: Не бой се, защото онези, които са с нас, важат повече от онези, които са с тях. 17 И Елисей се помоли: Моля Ти се, ГОСПОДИ, отвори му очите, за да види. И ГОСПОД отвори очите на слугата и той видя, че хълмът беше пълен с огнени коне и колесници около Елисей. 18 Когато слязоха към врага, Елисей се помоли на ГОСПОДА: Моля Ти се, порази този народ със слепота. И ГОСПОД ги порази със слепота, както каза Елисей. 19 Тогава Елисей им каза: Не е този пътят, нито е този градът; елате след мен и ще ви заведа при човека, когото търсите. И ги отведе в Самария. 20 Когато стигнаха в Самария, Елисей каза: ГОСПОДИ, отвори очите на тези, за да видят. И ГОСПОД отвори очите им и те видяха, че бяха сред Самария. 21 А когато ги видя, Израилевият цар каза на Елисей: Да ги поразя ли, татко? Да ги поразя ли? 22 А той отговори: Не ги поразявай. Ти би ли поразил онези, които би пленил с меча и лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека се върнат при господаря си. 23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, ги пусна и те отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.

Обсадата на Самария и чудното избавление

24 След това сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде и обсади Самария. 25 И настана голям глад в Самария, защото я обсаждаха, докато една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника и четвърт кав гълъбов тор за пет сребърника. 26 Докато Израилевият цар минаваше по стената, една жена извика към него: Помогни, господарю мой, царю! 27 А той отговори: Ако ГОСПОД не ти помогне, откъде ще ти помогна аз? От хармана ли или от лина? 28 Царят и каза още: Какво имаш? А тя отговори: Тази жена ми каза: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син. 29 И така, сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден и казах: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си. 30 Като чу думите на жената, царят раздра дрехите си; и като минаваше по стената, народът видя, че отвътре имаше вретище върху тялото му. 31 Тогава царят каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако главата на Елисей, Сафатовия син, остане на него днес. 32 А когато царят изпрати мъж от служителите си, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него. Но преди пратеникът да стигне при него, той каза на старейшините: Виждате ли как този син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и го спрете при нея; тропотът на краката на господаря му не е ли след него? 33 И докато още говореше с тях, пратеникът влезе при него. А царят го изпревари и каза: Ето, от ГОСПОД е това зло; защо да се надявам вече на ГОСПОДА?