1А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува дванадесет години.2Той върши зло пред ГОСПОДА, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.3Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях.4А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.5Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израилевия цар.6Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил.7И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.8Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.9И така, Израилевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.10Тогава Израилевият цар каза: Уви! Наистина ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!11А Йосафат попита: Няма ли тук ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме до ГОСПОДА чрез него? И един от слугите на Израилевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.12Тогава Йосафат каза: ГОСПОДНЕТО слово е в него. И така, Израилевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.13А Елисей запита Израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилевият цар му отвърна: Не, защото ГОСПОД свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.14А Елисей каза: Заклевам се в живота на ГОСПОДА на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.15А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, ГОСПОДНЯТА ръка дойде върху Елисей.16И той каза: Така говори ГОСПОД: Направи цялата тази долина на трапове;17защото така казва ГОСПОД: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.18Но това е малко нещо пред очите на ГОСПОДА. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;19и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.20На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.21А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.22След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:23Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!24А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.25Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.26Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.27Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.