1.Könige 17 | Библия, ревизирано издание

Пророк Илия и сушата в Израил

1 А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия ГОСПОД, Израилевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен. 2 И ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: 3 Тръгни оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан. 4 Ще пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там. 5 И той отиде и постъпи според ГОСПОДНЕТО слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан. 6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока. 7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята.

Илия и вдовицата от Сарепта

8 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към него и му каза: 9 Стани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни. 10 И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и и каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия. 11 А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си. 12 А тя отговори: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми – да го изядем и да умрем. 13 Тогава Илия и каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си, 14 защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато ГОСПОД даде дъжд на земята. 15 И тя отиде да направи, каквото Илия и каза. Така тя, Илия и домът и ядоха много дни. 16 Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което ГОСПОД говори чрез Илия. 17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх. 18 Тогава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми? 19 А той и отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута и и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си. 20 И извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина и? 21 Тогава той се простря три пъти върху детето и извика към ГОСПОДА: ГОСПОДИ, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него! 22 И ГОСПОД послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя. 23 Тогава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив. 24 А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че ГОСПОДНЕТО слово, което говориш, е истина.