2.Chronik 30 | Библия, ревизирано издание

2.Chronik 30 | Библия, ревизирано издание

Цар Езекия възстановява празнуването на Пасха

1 След това Езекия прати хора по целия Израил и Юдея, писа още и писма на Ефрем и Манасия да ги поканят да дойдат в ГОСПОДНИЯ дом в Йерусалим, за да направят Пасха на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 2 Защото царят и първенците му, и цялото общество в Йерусалим бяха се съветвали да направят Пасхата във втория месец. 3 Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Йерусалим. 4 И това нещо се видя право на царя и на цялото общество. 5 Затова решиха да прогласят по целия Израил от Вирсавее чак до Дан покана да дойдат, за да направят Пасха на ГОСПОДА, Израилевия Бог, в Йерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието. 6 И така, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юдея според царската заповед и казаха: Деца на Израил, обърнете се към ГОСПОДА, Бога на Авраам, на Исаак и на Израил, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе. 7 Не бъдете като бащите и братята ви, които престъпваха против ГОСПОДА, Бога на бащите си, така че Той ги предаде на опустошение, както виждате. 8 Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, а се предайте на ГОСПОДА и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на ГОСПОДА, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв. 9 Защото, ако се обърнете към ГОСПОДА, то на братята ви и децата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е ГОСПОД, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него. 10 Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях. 11 Някои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Йерусалим. 12 А и над Юдея беше Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според ГОСПОДНЕТО слово. 13 И в Йерусалим се събра много народ, за да честват празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание. 14 Те станаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим, премахнаха и всички кадилни жертвеници и ги хвърлиха в потока Кедрон. 15 Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха и внесоха всеизгаряния в ГОСПОДНИЯ дом. 16 И застанаха на мястото си според чина си съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите. 17 Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; затова левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета за всеки, който не беше чист, за да се осветят на ГОСПОДА. 18 Понеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не бяха се очистили, но ядоха Пасхата не според предписанието; защото Езекия се беше помолил за тях, като каза: Благий ГОСПОД да бъде милостив към всеки, 19 който утвърждава сърцето си да търси Бога, ГОСПОДА Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването, изискано за светилището. 20 И ГОСПОД послуша Езекия и опрости* народа. 21 Така израилтяните, които се намираха в Йерусалим, честваха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха ГОСПОДА, пеещи с музикални инструменти на ГОСПОДА. 22 Езекия говори насърчително на всички левити, които разбираха добре ГОСПОДНЯТА служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха мирни жертви и славословеха ГОСПОДА, Бога на бащите си. 23 Тогава цялото общество се посъветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие. 24 Защото Юдейският цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; а първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си. 25 И всички събрани от Юдея се развеселиха със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израил, и чужденците, надошли от Израилавата земя, които живееха в Юдея. 26 Така стана голямо веселие в Йерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломон, Давидовия син, не беше ставало такова нещо в Йерусалим. 27 След това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от ГОСПОДА и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.