2.Korinther 4 | Библия, ревизирано издание

Божията помощ в делото на Благовестието

1 Затова, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме; 2 но се отрекохме от тайни и срамни дела и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога. 3 Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват – 4 за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога. 5 (Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исус.) 6 Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос. 7 А ние имаме това съкровище в пръстени съдове, за да се види, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас. 8 Угнетявани сме отвсякъде, но не сме утеснени; в недоумение сме, но не до отчаяние; 9 гонени сме, но не изоставени; поваляни сме, но не погубени. 10 Винаги носим в тялото си убиването на Господ Исус, за да се яви в тялото ни и животът на Исус. 11 Защото ние, живите, винаги сме предавани на смърт заради Исус, за да се яви и животът на Исус в нашата смъртна плът. 12 Така че смъртта действа в нас, а животът във вас. 13 А като имаме същия дух на вяра, както е писано: „Повярвах, затова и говорих“, то и ние, понеже вярваме, затова и говорим; 14 понеже знаем, че Този, Който е възкресил Господ Исус, ще възкреси и нас заедно с Исус и ще ни представи заедно с вас. 15 Защото всичко това е заради вас, така че благодатта, умножена чрез мнозината, които са я получили, да произведе изобилно благодарение за Божия слава. 16 Затова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее нашият външен човек, пак вътрешният всеки ден се подновява. 17 Защото нашата кратковременна лека скръб произвежда все повече и повече една изобилна вечна слава за нас, 18 които не гледаме на видимите, а на невидимите неща; защото видимите са временни, а невидимите – вечни.