2.Korinther 1 | Библия, ревизирано издание

Благодарност към Бога

1 Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая: 2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. 3 Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, 4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога. 5 Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос. 6 Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. 7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. 8 Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение*, свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; 9 даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. 10 И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави, 11 като ни съдействате и вие чрез молитва, така че, поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат, да благодарят мнозина за нас.

Отлагане на посещението в Коринт

12 Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. 13 Защото не ви пишем друго, освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате 14 (както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. 15 С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен, 16 като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. 17 Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? 18 Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“, 19 защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“; 20 понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „Да“; затова и чрез Него е „Амин“, за Божията слава чрез нас. 21 А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, 22 Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. 23 Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; 24 защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди.