1.Samuel 21 | Библия, ревизирано издание

Давид бяга от Саул

1 Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе? 2 Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място. 3 А сега какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира. 4 И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове – ако момците са се въздържали поне от жени. 5 Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда. 6 И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред ГОСПОДА, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите. 7 (А същия ден там имаше задържан пред ГОСПОДА един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.) 8 Давид каза също на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна. 9 Свещеникът отговори: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, е обвит в кърпа зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен този. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го. 10 Така в онзи ден Давид избяга от Саул и отиде при гетския цар Анхус. 11 А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на онази земя? Не е ли той, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро, като казваха: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди? 12 И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус. 13 Затова промени поведението си пред тях и се престори на луд, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му. 14 Тогава Анхус каза на слугите си: Не виждате ли, че този човек е луд! Защо го доведохте при мене? 15 Малко ли са моите луди*, че сте довели този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?