1Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?2Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.3Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:4Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?5Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?6Или само аз и Варнава нямаме право да не работим запрехраната си?7Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?8По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?9Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог,10или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.11Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?12Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.13Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?14Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.15Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.16Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.17Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество.18И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.19Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.20За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.21За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона – макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона.22За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.23Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.24Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.25А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние – нетленен.26И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям – не като че бия въздуха;27но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.