Jakobus 1 | Библия, ревизирано издание

Изпитание на вярата

1 Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав! 2 Смятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания*, 3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение. 4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък. 5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена. 6 Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете. 7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа, 8 понеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища. 9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига, 10 а богатият – когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата. 11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът и окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си.

Причината за изкушението

12 Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат. 13 Никой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава. 14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст; 15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт. 16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя! 17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна. 18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.

Слушатели и последователи на учението

19 Вие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; 20 защото човешкият гняв не върши Божията правда. 21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. 22 Бъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. 23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; 24 понеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил. 25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, като не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си. 26 Ако някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно. 27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.