4.Mose 16 | Библия, ревизирано издание

4.Mose 16 | Библия, ревизирано издание

Бунтът на Корей, Датан и Авирон и наказанието им

1 А Корей, син на Исаар, син на Каат, Левиевия син, и Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет, Рувимови потомци, като си взеха хора, 2 се вдигнаха против Моисей с двеста и петдесет души от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже. 3 И така, събраха се против Моисей и против Аарон и им казаха: Стига ви толкова! Цялото общество е свято, всеки един от тях, и ГОСПОД е сред тях. А защо възвисявате себе си над ГОСПОДНЕТО общество? 4 А Моисей, като чу това, падна на лицето си 5 и говори на Корей и на цялата му дружина: Утре ГОСПОД ще покаже кои са Негови и кой е свят, и кого ще направи да се приближи до Него. Онзи, когото Той избере, ще направи да се приближи до Него. 6 Това направете: ти, Корей, и цялата ти дружина, вземете си кадилници, 7 сложете в тях огън и тамян пред ГОСПОДА утре; и когото ГОСПОД избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове! 8 И Моисей каза на Корей: Чуйте сега, вие, Левиеви синове: 9 Малко ли ви е това, че Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество и ви направи да се приближавате до Него, за да вършите службата на ГОСПОДНЯТА скиния и да стоите пред обществото, за да им служите? 10 Той те направи да се приближиш до Него и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове; а искате ли и свещенството? 11 Така че ти и цялата ти дружина сте се събрали против ГОСПОДА; защото кой е Аарон, за да роптаете против него? 12 И Моисей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем. 13 Малко ли е това, че си ни извел от земята, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, а още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? 14 При това ти не си ни довел в земя, където текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тези хора? Няма да дойдем. 15 Тогава Моисей се разсърди много и каза на ГОСПОДА: Не поглеждай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях и на никого от тях не съм сторил зло. 16 Моисей каза на Корей: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред ГОСПОДА – ти и те, и Аарон; 17 и вземете всеки кадилницата си, сложете в тях тамян и занесете пред ГОСПОДА всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон – всеки своята кадилница. 18 И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън и тамян и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисей и Аарон. 19 Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и ГОСПОДНЯТА слава се яви на цялото общество. 20 Тогава ГОСПОД говори на Моисей и Аарон: 21 Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг. 22 А те паднаха на лицата си и казаха: О, Боже, Боже на духовете на всяка твар! Ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество? 23 Тогава ГОСПОД говори на Моисей: 24 Кажи на обществото: Отстъпете от жилищата на Корей, Датан и Авирон. 25 И така, Моисей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и Израилевите старейшини. 26 Моисей говори на обществото: Отстъпете, моля ви се, от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете сред всичките им грехове. 27 И така, те навред отстъпиха от жилищата на Корей, Датан и Авирон; а Датан и Авирон излязоха и застанаха при входовете на шатрите с жените си и малките си деца. 28 А Моисей каза: От това ще познаете, че ГОСПОД ме е изпратил да извърша всички тези дела и че не ги правя от себе си: 29 ако тези хора умрат, както умират всички хора, или ако им се въздаде, както се въздава на всички хора, то ГОСПОД не ме е изпратил; 30 но ако ГОСПОД направи нещо ново – ако земята отвори устата си и погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада*, тогава ще познаете, че тези хора презряха ГОСПОДА. 31 След като той изговори всички тези думи, земята се разпукна под тях. 32 Земята отвори устата си и погълна тях, домашните им, всички Корееви хора и целия им имот. 33 Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри и те погинаха сред обществото. 34 А целият Израил, които бяха около тях, побегнаха, като извикаха: Да не погълне земята и нас. 35 И огън излезе от ГОСПОДА и погуби онези двеста и петдесет мъже, които принесоха тамяна. 36 След това ГОСПОД говори на Моисей: 37 Кажи на Елеазар, син на свещеника Аарон, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото святи са 38 кадилниците на тези хора, които съгрешиха против своя си живот*, и нека ги направят на плочи за обковаване на жертвеника; понеже те ги принесоха пред ГОСПОДА и затова са святи; и те ще бъдат за знамение на израилтяните. 39 И така, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и ги направиха на плочи за обковаване на жертвеника 40 да напомнят на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред ГОСПОДА, за да не стане като с Корей и дружината му. Това направи Елеазар, както ГОСПОД му каза чрез Моисей. 41 А на следващия ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисей и Аарон: Вие избихте ГОСПОДНИЯ народ. 42 Но когато обществото се беше събрало против Моисей и Аарон, погледнаха към шатъра за срещане и видяха, че облакът го покри и ГОСПОДНЯТА слава се яви. 43 Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане. 44 И ГОСПОД говори на Моисей: 45 Оттеглете се от това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си. 46 Тогава Моисей каза на Аарон: Вземи кадилницата си, сложи в нея огън от жертвеника и сложи на него тамян, и иди скоро в обществото, и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от ГОСПОДА, язвата започна. 47 И така, Аарон взе кадилницата си, както каза Моисей, и се завтече сред обществото; а язвата беше започнала между народа; и той сложи тамяна и направи умилостивение за народа. 48 А като застана между мъртвите и живите, язвата престана. 49 Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин души, освен онези, които умряха в Кореевия бунт. 50 И Аарон се върна при Моисей до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.