Richter 5 | Библия, ревизирано издание

1 В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите: 2 Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете ГОСПОДА. 3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на ГОСПОДА; на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ще пея хвала. 4 ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода. 5 Планините се разтопиха от присъствието ГОСПОДНЕ, самият Синай – от присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. 6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана. 7 Престанаха управниците в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил. 8 Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? 9 Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете ГОСПОДА! 10 Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това! 11 Далеч от кипежа на стрелците*, на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на ГОСПОДА, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът ГОСПОДЕН слезе при портите. 12 Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам! 13 Тогава направи остатък от народа да владее благородните; ГОСПОД ме направи да владея силните. 14 Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител. 15 И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения. 16 Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на* стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания. 17 Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си. 18 Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим – по опасните* места на полето. 19 Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха. 20 От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара. 21 Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя. 22 Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им. 23 Кълнете Мироз, каза ангелът ГОСПОДЕН, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. 24 Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена. 25 Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша. 26 Ръката си протегна към кола и десницата си – към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му. 27 В краката и се повали, падна; простря се; в краката и се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв. 28 Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му? 29 Мъдрите нейни придворни жени и отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си: 30 Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените. 31 Така да погинат всички твои врагове, ГОСПОДИ; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години.