Zefanja 2 | Библия, ревизирано издание

Zefanja 2 | Библия, ревизирано издание

Призив за покаяние

1 Изпитайте себе си – да! – изпитайте, народе безсрамни, 2 преди указът да влезе в сила (денят минава като плява) – преди да ви сполети лютият гняв ГОСПОДЕН, преди да ви постигне денят на гнева ГОСПОДЕН. 3 Търсете ГОСПОДА, всички кротки на земята, които изпълнявате волята Му; търсете правда, търсете кротост, дано бъдете покрити в деня на гнева ГОСПОДЕН.

Божият съд над народите

4 Защото Газа ще бъде изоставена и Аскалон ще бъде запустен; ще изгонят Азот по пладне и Акарон ще бъде изкоренен. 5 Горко на жителите на морските брегове, на Херетцкия народ! Словото ГОСПОДНЕ е против вас; и тебе, Ханаане, филистимска земьо, ще те погубя, за да няма в тебе жители. 6 И морският бряг ще бъде селище с кладенци за овчари и огради за стада. 7 И това крайбрежие ще бъде за останалите от Юдовия дом; там ще пасат стадата си; в къщите на Аскалон ще лежат вечер; защото ГОСПОД, техният Бог, ще ги посети и ще ги върне от плена им. 8 Чух хулата на Моав и укорите на амонците, с които хулеха народа Ми и горделиво нарушиха границата им. 9 Затова, заклевам се в живота Си, казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог, Моав непременно ще бъде като Содом, а амонците – като Гомор, място, завладяно от коприви и солници – вечна пустота; останалите от народа Ми ще ги оберат и оцелелите от народа Ми ще ги наследят. 10 Това ще им стане поради гордостта им, защото укориха народа на ГОСПОДА на Силите и се надигаха против тях. 11 ГОСПОД ще бъде страшен за тях, защото ще изнури всички земни богове; и всички острови на народите ще Му се кланят, всеки от мястото си. 12 И вие, етиопци, вие ще бъдете убити с меча Ми. 13 Той ще простре ръката Си против север и ще погуби Асир, ще обърне Ниневия в развалини, в място, безводно като пустинята. 14 Стада ще лежат сред нея, всякакъв вид животни; пеликанът и таралежът ще обитават в капителите и; гласът им ще екне в прозорците; пустота ще има в праговете, защото Той ще я лиши от кедровите изделия. 15 Този е веселящият се град, който живееше безгрижно, който казваше в сърцето си: Аз съм и освен мене няма друг! Как се обърна в развалина, обиталище на зверове! Всеки, който минава край него, ще подсвирне и ще помаха с ръката си.