1След време свекърва и Ноемин и каза: Дъще моя, не е ли правилно да потърся дом за тебе, за да благоденстваш?2Вооз, с чиито слугини ти работи, е наш роднина. Тази нощ той вее ечемика на хармана.3И така, умий се, намажи се, премени се и иди на хармана; но не се показвай на Вооз, докато не свърши да яде и пие.4И като си ляга, забележи мястото, където ще легне, и иди, повдигни завивката откъм краката му и легни; и той ще ти каже какво трябва да направиш.5А тя отговори: Всичко, което ми казваш, ще сторя.6И така, Рут отиде на хармана и изпълни всичко, което и беше заръчала свекърва и.7След като Вооз яде и пи, и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик. Тогава Рут дойде тихо, повдигна завивката от краката му и легна при него.8Посред нощ Вооз се стресна и се обърна; и видя, че една жена лежеше до краката му.9Той каза: Коя си ти? А тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; и така, простри дрехата си над слугинята си, защото си ми близък сродник.10А той каза: Благословена да си от ГОСПОДА, дъще. Това последно добро дело, което извърши, е по-голямо от предишното, понеже не отиде да търсиш млади мъже, независимо бедни или богати.11И сега, дъще, не бой се! Аз ще направя за тебе всичко, което искаш; защото всички домове от рода ми знаят, че си добродетелна жена.12Вярно е, че аз съм близък сродник; има обаче друг сродник, по-близък от мен.13Остани тази нощ и утре; ако той иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава, заклевам се в живота на ГОСПОДА, аз ще изпълня тази длъжност към тебе. Пренощувай тук.14И така, Рут лежа при краката му до сутринта, а после стана, преди да може човек да разпознава човека, защото Вооз и заръча: Нека не се знае, че жена е идвала на хармана.15Каза още: Свали наметалото, което е върху теб, и го дръж. И докато тя го държеше, Вооз премери шест мери ечемик и го натовари на нея; и тя си отиде в града.16Като стигна при свекърва си, тя я попита: Какво стана, дъще моя? И Рут и разказа всичко, което беше направил човекът.17Каза още: Даде ми тези шест мери ечемик, като каза: Не се връщай празна при свекърва си.18А Ноемин и отговори: Почакай, дъще моя, докато видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не довърши делото още днес.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.