Römer 2 | Библия, ревизирано издание

Божият съд за езичници и юдеи

1 Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото. 2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината. 3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото? 4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние? 5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога, 6 Който ще въздаде на всеки според делата му: 7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; 8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; 9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка, 10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка. 11 Понеже Бог не гледа на лице. 12 Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени. 13 Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани 14 (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си, 15 по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават) 16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

Юдеите и Моисеевият закон

17 Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога, 18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона, 19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина, 20 наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината, 21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли? 22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли? 23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона? 24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците. 25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване. 26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване? 27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона? 28 Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта; 29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.