1Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,2преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, отвека и довека Ти си Бог.3Превръщаш човека в пръст и казваш: Върнете се, човешки синове.4Защото хиляда години са пред Тебе като вчерашния ден, който е преминал, и като нощна стража.5Като с порой ги завличаш; те стават като сън; сутрин са като трева, която пораства;6сутрин цъфти и расте; вечер се окосява и изсъхва.7Защото се довършваме от Твоя гняв и от негодуванието Ти сме смутени.8Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си.9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти, свършваме годините си като въздишка.10Дните на живота ни са естествено* седемдесет години или даже, където има сила, осемдесет години; но и най-добрите от тях са труд и скръб, защото бързо преминават и ние отлитаме.11Кой знае силата на гнева Ти и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?12Научи ни така да броим дните си, че да придобием мъдро сърце.13Върни се, ГОСПОДИ; докога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.14Насити ни рано с милостта Си, за да се радваме и веселим през всичките си дни.15Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал, и с годините, в които сме виждали зло.16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти и Твоята слава – върху децата им.17И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи; и утвърждавай за нас делото на ръцете ни. Да! Делото на ръцете ни – утвърждавай го.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.