Psalm 88 | Библия, ревизирано издание

Молитва за спасяване от смъртна опасност

(По слав. 87.)

1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева*. ГОСПОДИ Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе. 2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми. 3 Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята. 4 Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ, 5 изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти. 6 Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните. 7 Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.) 8 Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза. 9 Окото ми чезне от скръб; ГОСПОДИ, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си. 10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите* ще станат и ще Те хвалят? (Села.) 11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта* верността Ти? 12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти – в земята на забравените? 13 Но аз към Тебе, ГОСПОДИ, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари. 14 ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен? 15 От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление. 16 Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа. 17 Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават. 18 Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.