Psalm 78 | Библия, ревизирано издание

Бог и Неговият народ

(По слав. 77.)

1 Асафово поучение*. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми. 2 Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. 3 Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, 4 няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши, 5 защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, 6 за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. 7 За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди 8 и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога. 9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя. 10 Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, 11 а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа. 12 Пред бащите им извърши чудеса в Египетската земя, в полето Танис. 13 Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. 14 Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина. 15 Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. 16 И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки. 17 Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна. 18 Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си*, 19 и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? 20 Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си? 21 Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил; 22 защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави. 23 При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, 24 и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито. 25 Всеки ядеше ангелски хляб*; прати им храна до насита. 26 Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. 27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък; 28 и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им. 29 И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. 30 А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им, 31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил. 32 При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. 33 Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. 34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; 35 и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. 36 Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; 37 защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. 38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; 39 а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. 40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, 41 като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! 42 Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника, 43 как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис 44 и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; 45 как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, 46 и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. 47 Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, 48 и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; 49 как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, – 50 изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им; 51 как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, 52 а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, 53 и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; 54 как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, 55 и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани Израилевите племена. 56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му, 57 а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. 58 Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. 59 Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил, 60 така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората, 61 и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. 62 Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. 63 Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. 64 Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. 65 Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика; 66 и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам. 67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра; 68 а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. 69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. 70 Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; 71 от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. 72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си.