Psalm 77 | Библия, ревизирано издание

Утеха във време на беда

(По слав. 76.)

1 За първия певец, по Едутун*, Асафов псалом. Викам към Бога с гласа си. Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша. 2 В деня на неволята си търсих Господа, нощем простирах ръката си към Него, без да престана; душата ми не искаше да се утеши. 3 Спомням си за Бога и се смущавам; оплаквам се и духът ми отпада. (Села.) 4 Удържаш очите ми в безсъние; смущавам се дотолкова, че не мога да продумам. 5 Размислих за древните дни, за годините на старите времена. 6 Спомням си за нощното си пеене; размишлявам в сърцето си и духът ми загрижено изпитва, като казва: 7 Господ довека ли ще отхвърля? Няма ли вече да покаже благоволение? 8 Престанала ли е милостта Му завинаги? Пропада ли обещанието Му завинаги? 9 Забрави ли Бог да бъде благодатен? Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.) 10 Тогава казах: Това е слабост за мене – да мисля, че десницата на Всевишния се изменя. 11 Ще спомена делата ГОСПОДНИ; защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността, 12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил, и делата Ти ще преговарям. 13 Боже, в святост е Твоят път; кой бог е велик, както истинският Бог? 14 Ти си Бог, Който върши чудеса; явил си между племената силата Си. 15 Изкупил си с мишцата Си народа Си, синовете Яковови и Йосифови. (Села.) 16 Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха; разтрепериха се и бездните. 17 Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас; също и стрелите Ти прелетяха. 18 Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената; земята се потресе и се разклати. 19 През морето беше Твоят път и стъпките Ти – през големите води, и следите Ти не се познаваха. 20 Водил си като стадо народа Си с ръката на Моисей и на Аарон.