1За първия певец, по „Не разорявай!“. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?2Не! В сърцето си вие вършите неправди, претегляте насилието на ръцете си по земята.3Още от рождението си нечестивите се отстраняват; заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят.4Ядът им е като змийска отрова; приличат на глухата аспида, който запушва ушите си5и не иска да чуе гласа на заклинателите, колкото изкусно и да заклинат.6Боже, счупи зъбите им в устата им; ГОСПОДИ, строши челюстите на младите лъвове.7Нека се излеят като води, които оттичат; когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.8Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява; като пометнато на жена, нека не видят слънцето.9Преди да усетят котлите ви огъня от тръните, сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.10Праведният ще се зарадва, когато види възмездието; ще измие краката си в кръвта на нечестивия;11така че всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; наистина има Бог, Който съди земята.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.