1За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата*. Смили се над мене, о Боже, смили се над мене, защото при Тебе прибягва душата ми. Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия, докато преминат тези бедствия.2Ще викам към Всевишния Бог, към Бога, Който действа за мене.3Ще прати от небесата и ще ме избави, когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.) Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.4Душата ми е сред лъвове; лежа между пламнали хора, между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели и чийто език е остър меч.5Възнеси се, Боже, над небесата; славата Ти нека бъде по цялата земя.6Мрежи приготвиха за стъпките ми; душата ми се е навела; изкопаха яма пред мене; те сами паднаха в нея. (Села.)7Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; ще пея, а още ще славословя.8Събуди се, душо моя*; събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.9Ще Те хваля, Господи, между племената; ще Те славословя между народите.10Защото Твоята милост е велика дори до небесата и Твоята вярност – до облаците.11Възнеси се, Боже, над небесата; славата Ти нека бъде по цялата земя.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.