Psalm 49 | Библия, ревизирано издание

Глупостта на уповаващите на богатства

(По слав. 48.)

1 За първия певец, псалом за Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; внимавайте, всички жители на вселената, 2 и нископоставени, и високопоставени, богати и бедни заедно. 3 Устата ми ще говорят мъдрост и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща; 4 ще наведа към притча ухото си, ще изложа на арфа гатанката си. 5 Защо да се боя във време на бедствие, когато ме обкръжи беззаконието до петите? 6 От онези, които уповават на имота си и се хвалят с голямото си богатство, 7 нито един не може никак да изкупи брат си, нито да даде на Бога откуп за него. 8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, че всеки трябва да се оставя от това завинаги), 9 за да живее вечно и да не види изтление. 10 Защото гледа, че мъдрите умират и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, и оставят богатството си на други. 11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно и жилищата им от род в род; наричат земите си със своите имена. 12 Но човекът не пребъдва в чест; прилича на животните, които загиват. 13 Това е пътят на безумните; но пак идващите след тях хора одобряват думите им. (Села.) 14 Определени са като овце за преизподнята; смъртта ще им бъде овчар; и праведните ще ги обладаят призори; и красотата им ще повехне, като преизподнята остава жилище на всеки един от тях. 15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята, защото ще ме приеме. (Села.) 16 Не бой се, когато забогатее човек, когато се умножи славата на дома му; 17 защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо, нито ще мине славата му на друг след него. 18 Ако и да е облажавал душата си приживе и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си, 19 пак ще отиде при рода на бащите си, които никога няма да видят светлина. 20 Човек, който е на почит, а не разбира, прилича на животните, които загиват.