Psalm 42 | Библия, ревизирано издание

Печал и утеха за благочестивия

(По слав. 41.)

1 За първия певец. Поучение за Кореевите синове*. Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже. 2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога? 3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог? 4 Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това – как отивах с множеството и завеждах шествието в Божия дом с глас на радост и на хваление, с множеството, което празнуваше. 5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя за помощта от лицето Му. 6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; затова си спомням за Теб от земята на Йордан и на планините Ермон, от гората Мисар. 7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене; 8 но пак денем ГОСПОД ще заръча за мене милостта Си и нощем песента Му ще бъде с мен и молитвата към Бога на живота ми. 9 Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? 10 Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог? 11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.