1Давидов псалом, за спомен*. ГОСПОДИ, в негодуванието Си не ме изобличавай и в гнева Си не ме наказвай.2Защото стрелите Ти се забиха в мен и ръката Ти тежи на мене.3Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв; няма спокойствие в костите ми поради моя грях.4Защото беззаконията ми превишиха главата ми; като тежък товар натегнаха на мене.5Смърдят и гноясват раните ми поради безумието ми.6Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален.7Защото всичките ми вътрешности са запалени и няма здраве в тялото ми,8изнемощях и премного съм смазан, охкам* поради безпокойствието на сърцето си.9Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание и стенанието ми не е скрито от Тебе.10Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, а светлината на очите ми – и тя не е в мене.11Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми и роднините ми стоят надалеч.12Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен; онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща и измислят лъжи цял ден.13Но аз, като глух, не чувам и съм като ням, който не отваря устата си.14Да! Като човек съм, който не чува, в чиято уста няма изобличения.15Понеже на Тебе, ГОСПОДИ, се надявам, Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;16защото казах: Да не тържествуват над мене, да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.17Защото съм близо да падна и скръбта ми е винаги пред мене;18понеже аз ще призная беззаконието си, ще тъжа за греха си.19Но моите неприятели са пъргави и силни. И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.20Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят, понеже следвам доброто.21Да не ме изоставиш, ГОСПОДИ; Боже мой, да не се отдалечиш от мене.22Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.