Psalm 35 | Библия, ревизирано издание

Молитва за помощ

(По слав. 34.)

1 Давидов псалом. Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят с мене; воювай против онези, които воюват против мене. 2 Вземи оръжие и щит и стани да ми помагаш. 3 Изтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми; кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой. 4 Нека се посрамят и се опозорят онези, които искат да погубят душата ми; нека се върнат назад и се смутят онези, които ми мислят зло. 5 Нека бъдат като плява пред вятъра и ангелът ГОСПОДЕН да ги гони. 6 Нека бъде пътят им тъмен и хлъзгав и ангел ГОСПОДЕН да ги гони. 7 Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; без причина изкопаха яма за душата ми. 8 Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел. 9 А моята душа ще се весели в ГОСПОДА, ще се радва в избавлението Му; 10 всичките ми кости ще кажат: ГОСПОДИ, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него? Да! Сиромаха и немощния от грабителя му? 11 Несправедливи свидетели въстават и ме питат за неща, за които аз не зная нищо. 12 Въздават ми зло за добро, за да бъде в оскъдност душата ми. 13 А аз, когато те боледуваха, се обличах във вретище, смирявах с пост душата си и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше. 14 Отнасях се като с приятел, като с мой брат, ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си. 15 Но когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене – хора, които аз не познавах; нараняваха ме, без да престават. 16 Като нечестивите смешници в пиршества скърцаха към мене със зъби. 17 Господи, докога ще гледаш? Избави душата ми от злодействата им, живота ми* – от тези лъвове. 18 Аз ще Те славословя в голямо събрание, ще Те хваля между многоброен народ. 19 Да не тържествуват над мен онези, които несправедливо враждуват против мене, нито да намигват с очи онези, които ме мразят без причина. 20 Защото не говорят за мир, а измислят лъжливи думи против тихите на земята. 21 Да! Те отвориха широко срещу мене устата си; казваха: Охохо! Очите ни видяха! 22 Ти си видял, ГОСПОДИ, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене, 23 стани и се събуди за съда ми; за делото ми, Боже мой и Господи мой. 24 Съди ме, ГОСПОДИ, Боже мой, според правдата Си и да не тържествуват над мене. 25 Да не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни. Нито да кажат: Погълнахме го. 26 Да се посрамят и се опозорят заедно всички онези, които се радват на злощастието ми; да се облекат със срам и с позор онези, които се големеят против мене. 27 Да възклицават и да се зарадват онези, които благоприятстват за правото ми дело, и нека винаги казват: Да се възвеличи ГОСПОД, Който желае благоденствие на слугата Си. 28 И езикът ми ще разказва Твоята правда и Твоята хвала всеки ден.