Psalm 22 | Библия, ревизирано издание

Страдание и радост

(По слав. 21.)

1 За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, нито внимаваш в думите на охкането* ми? 2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, и нощем, но нямам отдих. 3 Но Ти си Святият, Който си възцарен между Израилевите хваления. 4 На Теб уповаваха бащите ни, уповаваха – и Ти ги избави. 5 Към Теб извикаха и бяха избавени; на Теб уповаваха и не се посрамиха. 6 А аз съм червей, а не човек, укоряван от хората и презиран от народа. 7 Всички, които ме гледат, ме ругаят, отварят устните си, кимват с глава и казват: 8 Той упова на ГОСПОДА: нека го избави; нека го избави, понеже има благоволение към него. 9 Но Ти си, Който си ме извадил от утробата; Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди, 10 на Тебе бях оставен от раждането си; от утробата на майка ми Ти си мой Бог. 11 Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, понеже няма помощник. 12 Много телета ме обиколиха; силни васански бикове ме обкръжиха. 13 Отвориха срещу мен устата си – като лъв, който граби и реве. 14 Разлях се като вода и се разглобиха всичките ми кости; сърцето ми стана като восък, разтопява се сред вътрешностите ми. 15 Силата ми изсъхна като черепка* и езикът ми прилепна за челюстите ми; и Ти си ме свел в пръстта на смъртта. 16 Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодеи ме обкръжи; прободоха ръцете ми и краката ми. 17 Мога да преброя всичките си кости, хората се взират в мен и ме гледат. 18 Разделиха си дрехите ми и за облеклото ми хвърлиха жребий. 19 Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. 20 Избави от меч душата ми, живота* ми – от силата на кучето. 21 Избави ме от устата на лъва и от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! 22 Ще възвестявам името Ти на братята си; сред събранието ще Те хваля. 23 Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го; цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство. 24 Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения, нито е скрил лицето Си от него; а послуша, когато той извика към Него. 25 От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание; ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него. 26 Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят; сърцето ви нека живее вечно. 27 Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА всички земни краища и ще се поклонят пред Тебе всички племена на народите; 28 защото царството е на ГОСПОДА и Той владее над народите. 29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; и онзи, който не може да запази живота си, 30 неговото потомство ще Му слугува; ще се приказва за Господа на бъдещото поколение. 31 Ще дойдат и ще известят правдата Му на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.