Psalm 144 | Библия, ревизирано издание

Блажен онзи народ, на когото Господ е Бог

(По слав. 143.)

1 Давидов псалом. Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара, Който учи ръцете ми да воюват, пръстите ми да се бият – 2 Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост, високата ми кула и моят избавител, щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, – Който покорява хората ми под мене. 3 ГОСПОДИ, какво е човек, за да обръщаш внимание на него! Син човешки, за да го зачиташ! 4 Човек прилича на лъх; дните му са като сянка, която преминава. 5 ГОСПОДИ, приклони небесата Си и слез, допри се до планините и те ще задимят. 6 Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш; хвърли стрелите Си, за да ги поразиш. 7 Протегни ръката Си отгоре, избави ме и ме извади от големи води, от ръката на чужденците, 8 чиито уста говорят суета и чиято десница в клетва е десница на лъжа. 9 Боже, с нова песен ще Те възпея, с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе, 10 Който даваш избавление на царете и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч. 11 Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците, чиито уста говорят суета и чиято десница в клетва е десница на лъжа. 12 Когато нашите синове в младостта си бъдат като пораснали филизи и нашите дъщери – като крайъгълни камъни, издялани за украшение на дворци; 13 когато житниците ни бъдат пълни, доставящи всякакъв вид храна, и овцете ни се умножават с хиляди и десетки хиляди по полетата ни; 14 когато воловете ни бъдат добре натоварени; когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън, нито вик по нашите улици; 15 тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние! Блажен онзи народ, на когото ГОСПОД е Бог!