Psalm 137 | Библия, ревизирано издание

Песен на заточениците във Вавилон

1 (По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион; 2 на върбите сред него окачихме арфите си. 3 Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни. 4 Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя? 5 Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си! 6 Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие. 7 Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! 8 Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! 9 Блазе на онзи, който хване и разбие о камък малките ти деца!