Psalm 109 | Библия, ревизирано издание

Молитва за избавление от неприятели

(По слав. 108.)

1 За първия певец. Давидов псалом. Недей мълча, Боже, моя хвала; 2 защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене, говориха против мене с лъжлив език; 3 обиколиха ме също така с думи на омраза и воюват против мене без причина. 4 За отплата на любовта ми те ми станаха противници; но аз съм все на молитва. 5 И ми въздадоха зло за добро и омраза за любовта ми. 6 ГОСПОДИ, постави нечестив човек над него и противник* нека стои отдясно му. 7 Когато се съди, нека излезе виновен и молитвата му нека стане грях. 8 Дните му нека бъдат малко; друг нека вземе чина му. 9 Децата му нека бъдат сираци и жена му вдовица, 10 децата му нека се скитат винаги и станат просяци, и далеч от разрушените си жилища нека просят хляб. 11 Лихварят нека впримчи целия му имот и чужденци нека разграбят труда му. 12 Да няма кой да покаже милост към него, нито кой да пожали сирачетата му. 13 Внуците му нека бъдат унищожени, в бъдещото поколение нека се изличи името им. 14 Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му и грехът на майка му нека не се изтрие; 15 нека бъдат винаги пред ГОСПОДА, за да заличи помена им от земята, 16 защото той си науми да показва милост, а преследваше сиромаха и бедния човек и хората със съкрушени сърца, за да ги умъртви. 17 Да! Той обичаше да проклина и проклятието го стигна; не му беше драго да благославя и благословението се отдалечи от него. 18 Да! Той обичаше проклятието като своя дреха; и то влезе като вода във вътрешностите му и като масло в косите му. 19 Нека му стане като дрехата, в която се увива, и като пояса, с който постоянно се опасва. 20 Това нека бъде въздаянието на противниците ми от ГОСПОДА и на онези, които говорят зло против душата ми. 21 А Ти, ЙЕХОВА, ГОСПОДИ, застъпвай се за мене заради името Си; понеже Твоята милост е блага, избави ме, 22 защото съм сиромах и беден и сърцето ми е наранено дълбоко в мене. 23 Преминал съм като удължена сянка по слънчев часовник; изхвърлен съм като скакалец. 24 Коленете ми се клатят от пост; и снагата ми губи тлъстината си. 25 И аз им станах за укор; като ме гледат, кимат с глава. 26 Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой, избави ме според милостта Си, 27 за да познаят, че това е Твоята ръка, че Ти си сторил това, ГОСПОДИ. 28 Те нека кълнат, а Ти благославяй; когато станат, те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели. 29 Нека се облекат противниците ми с позор и нека се покрият със срама си като с дреха. 30 И аз ще благодаря много на ГОСПОДА с устата си. Да! Между множеството ще Го хваля; 31 защото Той стои отдясно на бедния, за да го избавя от онези, които съдят душата му.