Psalm 104 | Библия, ревизирано издание

Възхвала на Създателя

1 (По слав. 103.) Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик, с блясък и величие си облечен – 2 Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха и простираш небето като завеса; 3 Който издигаш високите Си обиталища над водите, правиш облаците Своя колесница и вървиш с крилете на вятъра; 4 Който правиш ангелите Си силни като ветровете и слугите Си – като огнения пламък; 5 Който си положил земята на основата и, за да не се поклати за вечни времена. 6 Покрил си я с морето* като с дреха; водите застанаха над планините. 7 От Твоето смъмряне те побегнаха, от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг. 8 Издигнаха се планините, снишаваха се долините на мястото, което беше определил за тях. 9 Положил си граница на водите, за да не могат да преминат, нито да се върнат пак да покрият земята. 10 Ти си, Който изпращаш извори в доловете, за да текат между планините. 11 Напояват всички полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си; 12 при тях небесните птици живеят и пеят между клоните. 13 Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, така че от плода на Твоите дела се насища земята; 14 правиш да никне трева за добитъка и зеленчуци, необходими на човека, за да изважда храна от земята, 15 и вино, което весели сърцето на човека и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, и хляб, който укрепва сърцето на човека. 16 Великолепните* дървета се наситиха, ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил, 17 където птиците си свиват гнезда и елхите са жилище на щъркела; 18 високите планини са дом на дивите кози, канарите са прибежище на дивите зайци. 19 Той е определил луната, за да показва времената; слънцето знае кога да залязва. 20 Спускаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. 21 Лъвчетата реват за плячка и търсят от Бога храна. 22 Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. 23 Човек излиза на работата си и се труди до вечерта. 24 Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ! С мъдрост си направил всички тях; земята е пълна с Твоите творения. 25 Ето голямото и просторно море, където има безброй пълзящи животни – животни малки и големи. 26 Там плават корабите; там е и чудовището*, което си създал да играе в него. 27 Всички те от Теб очакват да им дадеш навреме храната. 28 Каквото им даваш, те го събират; отваряш ръката Си и те се насищат с блага, 29 скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли дъха им, те умират и се връщат в пръстта си. 30 Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята. 31 Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ; нека се радва в делата Си ГОСПОД, 32 Който, когато гледа към земята, тя трепери, когато се допира до планините, те димят. 33 Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив; ще славословя моя Бог, докато съществувам. 34 Да Му бъде приятно моето размишление; аз ще се веселя в ГОСПОДА. 35 Нека се довършат грешните от земята и нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя.