Sprüche 22 | Библия, ревизирано издание

Ценността на доброто име

1 За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство, и благоволение е по-добро от сребро и злато. 2 Богат и сиромах се срещат; ГОСПОД е Създателят на всички тях. 3 Благоразумният предвижда злото и се укрива, а неразумните вървят напред – и страдат. 4 Наградата за смирението и за страха от ГОСПОДА е богатство, слава и живот. 5 Тръни и примки има по пътя на опакия; който пази душата си, се отдалечава от тях. 6 Възпитавай детето отрано в подходящия за него път и то няма да се отклони от него, дори когато остарее. 7 Богатият властва над сиромасите и който взема назаем, е слуга на заемодавеца. 8 Който сее беззаконие, ще пожъне бедствие и жезълът на буйството му ще изчезне. 9 Който има щедро око, ще бъде благословен, защото дава от хляба си на сиромаха. 10 Изпъди присмивателя и караницата ще се прекрати, и свадата и позорът ще престанат. 11 Който обича чистота в сърцето и има благодатни устни, царят ще му бъде приятел. 12 Очите на ГОСПОДА пазят онзи, който има знание, и Той осуетява думите на коварния. 13 Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит сред улиците! 14 Устата на чужди жени са дълбока яма и онзи, на когото ГОСПОД се гневи, ще падне в нея. 15 Безумието е вързано в сърцето на детето, но тоягата на наказанието ще го изгони от него. 16 Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, и който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.

„Чуй думите на мъдрите“

17 Приклони ухото си и чуй думите на мъдрите, и взимай присърце моето знание. 18 Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си и ако бъдат винаги готови върху устните ти. 19 За да бъде упованието ти в ГОСПОДА, аз те научих на тях днес – да!, – тебе. 20 Не ти ли писах хубави неща, като те съветвах и поучавах, 21 за да те направя да познаеш верността на думите на истината, за да отговаряш с думи на истината на онези, които те пращат? 22 Не оголвай сиромаха, защото той е беден, нито притеснявай в портата угнетения, 23 защото ГОСПОД ще защити делото им и ще оголи живота на онези, които са ги оголили. 24 Не завързвай приятелство с припрян човек и не ходи с гневлив човек, 25 да не би да научиш пътищата му и да приготвиш примка за душата си. 26 Не бъди от тези, които дават ръка, от тези, които стават поръчители за дългове; 27 ако нямаш с какво да платиш, защо да вземат постелката ти изпод тебе? 28 Не премествай старите межди, които са положили бащите ти. 29 Видял ли си човек, трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.