Sprüche 17 | Библия, ревизирано издание

Праведни и нечестиви уста

1 По-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него. 2 Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята. 3 Горнилото е за среброто и пещта за златото, а ГОСПОД изпитва сърцата. 4 Злосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език. 5 Който се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан. 6 Деца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им. 7 Хубава реч не подхожда на безумния, много по-малко – лъжливи устни на началника. 8 Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен*. 9 Който покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели. 10 Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния. 11 Злият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него. 12 По-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му.

Мъдрост в поведението

13 Който въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му. 14 Започването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова остави препирнята, преди да има каране. 15 Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния – и двамата са мерзост за ГОСПОДА. 16 Какво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум? 17 Приятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда. 18 Човек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си. 19 Който обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба. 20 Който има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие. 21 Който ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост. 22 Веселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите. 23 Нечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието. 24 Мъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята. 25 Безумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила. 26 Не е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им. 27 Който щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен. 28 Даже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен.