1Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,2записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,3за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,4за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,5за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,6за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.7Страхът от ГОСПОДА е начало на* мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката.
Съвет към младите хора
8Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението* на майка си,9защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.10Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!11Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,12както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,13ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,14ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, –15сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,16защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.17Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.18И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.19Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него.
Призивът на мъдростта
20Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,21вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:22Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?23Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.24Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,25но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми –26то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,27когато ви нападне страхът – като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,28тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.29Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от ГОСПОДА,30не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,31затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.32Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.33А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.