Klagelieder 1 | Библия, ревизирано издание

Скръб за разорения Йерусалим

1 Как седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица! 2 Непрестанно плаче нощем и сълзите и са по бузите и; между всичките и любовници няма кой да я утешава; всичките и приятели и изневериха; станаха и неприятели. 3 Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; живее между езичниците, не намира покой; всичките му гонители го стигнаха сред теснините му. 4 Тъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници; всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; девиците му са наскърбени; и сам той е в горест. 5 Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват; защото ГОСПОД го наскърби поради многото му беззакония; младенците му отидоха в плен пред противника. 6 И от сионовата дъщеря се изгуби цялото и великолепие; първенците и станаха като елени, които не намират пасбище и стават безсилни пред гонещия ги. 7 В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни всичките желани неща, които имаше от древни времена. Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага, противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му. 8 Тежко съгреши йерусалимската дъщеря, затова бе отстранена като нещо нечисто; всички, които я бяха почитали, я презряха, защото видяха голотата и; а тя въздиша и обръща гърба си. 9 Нечистотата и беше в полите и; не беше помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи. 10 Противникът е прострял ръката си върху всичките и желани неща; защото тя видя, че в светилището и влязоха езичниците, за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание. 11 Целият и народ въздиша и иска хляб; дадоха желаните си неща за храна, за да се възобнови животът им; виж, ГОСПОДИ, и погледни; защото се унижих. 12 Нехаете ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте – има ли страдание като страданието, което се стовари върху мене, която ГОСПОД оскърби в деня на пламенния Си гняв. 13 Отгоре Той прати огън в костите ми, който ги облада; простря примка за краката ми; върна ме назад; направи ме пуста и слаба цял ден. 14 Нечестията ми бяха стегнати върху мене като хомот от ръката Му; те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на онези, срещу които не мога да стоя. 15 Господ презря всички силни мъже сред мене; свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря. 16 Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи, защото се отдалечи от мен Утешителят, Който би възобновил живота ми; синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя. 17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; ГОСПОД заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници; Йерусалим стана между тях като нещо нечисто. 18 Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му; слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми; девиците ми и младежите ми отидоха в плен. 19 Повиках любовниците си, но те ме излъгаха; свещениците и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им. 20 Виж, ГОСПОДИ, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее. 21 Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене. 22 Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие и постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления; защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне.