Hoheslied 6 | Библия, ревизирано издание

1 Къде е отишъл твоят възлюбен, о, ти, прекрасна между жените? Къде е свърнал твоят възлюбен, за да го търсим и ние с тебе? 2 Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе в градините и да бере крем. 3 Аз принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.

В очакване

4 Хубава си, любима моя, като Терса, красива като Йерусалим, страшна като войска със знамена. 5 Отвърни очите си от мене, защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози, налягали по Галаад; 6 зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; те са всички като близнета* и не липсва нито един между тях. 7 Челото ти под булото е като част от нар. 8 Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки, 9 но една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си; видяха я дъщерите и казаха: Блазе и! Да! Цариците и наложниците – и те я похвалиха. 10 Коя е тази, която изглежда като зората, красива като луната, чиста като слънцето, страшна като войска със знамена? 11 Слязох в градината на орехите, за да видя зелените растения в долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са цъфнали наровете. 12 Без да усетя, влечението ми ме постави между колесниците на благородния ми народ. 13 Върни се, върни се, о, суламко; върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!