Hoheslied 2 | Библия, ревизирано издание

За любовта всичко е прекрасно

1 Аз съм роза Саронова и крем в долината. 2 Както е кремът между тръните, така е любимата ми между дъщерите. 3 Както ябълката между дърветата на градината, така е възлюбеният ми между синовете; пожелах сянката му и седнах под нея, и плодът му беше сладък в устата ми. 4 Доведе ме в дома на пируването и знамето му над мене беше любов. 5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки, защото съм ранена от любов. 6 Лявата му ръка е под главата ми и дясната му ръка ме прегръща. 7 Заклевам ви, йерусалимски дъщери, в сърните и в полските елени: да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.

Красотата на любовта

8 Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде, скача по горите, играе по хълмовете. 9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; ето, стои зад стената ни, гледа в прозорците, надзърта през решетките. 10 Възлюбеният ми проговаря и ми казва: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела; 11 защото, ето, зимата измина и дъждът престана и си отиде; 12 цветята се явяват по земята, дойде време птиците да пеят* и гласът на гургулицата се чува по нашата земя; 13 по смокинята зреят първите и смокини и лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела. 14 О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно. 15 Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят. 16 Възлюбеният ми е мой – и аз съм негова; пасе стадото си между кремовете. 17 Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките, върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка или млад елен по назъбените планини.