Offenbarung 12 | Библия, ревизирано издание

Жената и змеят

1 И голямо знамение се яви на небето – жена, облечена със слънцето, с луната под краката и и на главата и венец от дванадесет звезди. 2 Тя беше бременна и викаше от родилни болки, като се мъчеше да роди. 3 И друго знамение се яви на небето и, ето, голям огненочервен змей, който имаше седем глави и десет рога и на главите му седем корони. 4 А опашката му, като завлече една трета част от небесните звезди, ги хвърли на земята; и змеят застана пред жената, която щеше да роди, за да изяде детето и, щом роди. 5 И тя роди мъжко дете, което ще управлява всички народи с желязна тояга; и нейното дете беше грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол. 6 Тогава жената побегна в пустинята, където имаше място, приготвено от Бога, за да я хранят там хиляда двеста и шестдесет дни. 7 И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; 8 обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. 9 И беше свален големият змей, онази старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами целия свят; свален беше на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него. 10 И чух силен глас на небесата, който казваше: Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. 11 А те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт. 12 Затова веселете се, небеса, и вие, които живеете в тях. Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време. 13 След като змеят видя, че бе свален на земята, той почна да преследва жената, която бе родила мъжкото дете. 14 И бяха дадени на жената двете крила на голям орел, за да отлети на мястото си в пустинята, там, където я хранят за време и времена, и половин време, скрита от лицето на змея. 15 И змеят изпусна след жената от устата си вода като река, за да направи да я завлече реката. 16 Но земята помогна на жената, защото земята отвори устата си и погълна реката, която змеят беше изпуснал от устата си. 17 Тогава змеят се разяри против жената и отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и свидетелството на Исус; и змеят застана на морския пясък.