Hosea 11 | Библия, ревизирано издание

Божията любов към Израил

1 Когато Израил беше младенец, тогава го възлюбих и от Египет повиках сина Си. 2 Колкото повече ги викаха пророците, толкова повече те се оттегляха от тях; жертваха на ваалимите и кадяха на ваяните идоли. 3 При това Аз научих Ефрем да ходи, като го хващах за мишците му; но не познаваха, че Аз ги лекувам. 4 Привлякох ги с човешки въжета, с връзки на любов и бях за тях като онези, които изваждат хомота от челюстите им, и сложих храна пред тях. 5 Той няма да се върне в Египетската земя, а асириецът ще му бъде цар; защото отказаха да се обърнат към Мене. 6 Меч ще свирепее против градовете му и ще довърши силите му, и ще ги унищожи. Поради собствените им намерения 7 народът Ми решително отстъпва от Мен; ако и да ги призовават пророците да гледат към Всевишния, пак никой не се старае да се изправи. 8 Как да те предам, Ефреме? Как да те изоставя, Израилю? Как да те направя като Адма? Как да те поставя като Севоим? Сърцето Ми се промени дълбоко в Мене, милосърдието Ми се запали. 9 Няма да изпълня намерението на пламенния Си гняв, няма пак да изтребя Ефрем; защото Аз съм Бог, а не човек – Святият сред теб, и няма да дойда при тебе с гняв. 10 Те ще ходят след ГОСПОДА, Който ще реве като лъв; а когато изреве, тогава децата ще бързат да дойдат от запад. 11 Ще бързат да дойдат от Египет като птица и от Асирийската земя – като гълъб; и ще ги настаня пак в къщите им, казва ГОСПОД.

Неверността и наказанието на Ефрем

12 Ефрем Ме обкръжава с лъжи и Израилевият дом – с измама; и Юда още се колебае спрямо Бога, спрямо Святия, Който е верен.