Nahum 3 | Библия, ревизирано издание

Грехът на Ниневия

1 Горко на кръвнишкия град; целият е пълен с лъжа и грабеж; плячката не липсва. 2 Пукот на бичове се чува и шум от тропот на колела, на тичащи коне и на подскачащи колесници. 3 Конникът се качва с лъскав меч и бляскаво копие; има и много ранени и голямо число убити, и труповете не могат да се преброят; спъват се в труповете им. 4 Това е поради многото блудства на привлекателната блудница, изкусна в магии, която продава народи чрез блудствата си и племена – чрез магиите си. 5 Ето, Аз съм против тебе, казва ГОСПОД на Силите; ще вдигна полите ти върху лицето ти и ще покажа на народите голотата ти и на царствата – срама ти. 6 Ще хвърля върху тебе гнусна нечистота и ще те омърся, ще те поставя като позорище. 7 Всички, които те гледат, ще бягат от теб и ще кажат: Ниневия запустя! Кой ще я оплаче? Откъде да потърся утешители за тебе?

Справедливост на Божия съд

8 Ти по-добра ли си от Но Амон, който лежеше между реките, окръжен от води, чието предстение беше Нил и стената му – Нилските води? 9 Етиопия и Египет бяха негова сила и тя беше безгранична; Фут и ливийците бяха твои помощници. 10 Но и той беше откаран, отиде в плен; младенците му също бяха смазани по кръстопътищата на всичките улици; хвърлиха жребий за почтените му мъже и всичките му големци бяха вързани с вериги. 11 Също и ти ще се опиеш, ще се скриеш, ще потърсиш и ти защита против неприятеля. 12 Всичките ти крепости ще бъдат като смокини с първите си узрели плодове; ако се затресат, ще паднат в устата на ядещия. 13 Ето, народът ти сред тебе са жени; портите на земята ти се отвориха широко за неприятелите ти; огънят изгори лостовете ти. 14 Извади си вода за обсадата, заякчи крепостите си! Влез в калта и стъпч и глината, поправи тухлената пещ. 15 Там ще те изгори огън; меч ще те посече, ще те изяде като гъсеница, дори и да се размножиш като гъсеница, дори и да се размножиш като скакалец. 16 (Умножила си търговците си повече от небесните звезди.) Както скакалецът опустоши и отлетя, 17 така и коронясаните ти са като скакалци, които се настаняват на плетищата в студен ден, но които, като изгрее слънцето, бягат и не се познава мястото, където са били. 18 Пастирите ти задремват, царю асирийски, благородните лежат бездейни; народът ти се разпръсна по планините и няма кой да го събира. 19 Няма лек за язвата ти; раната ти е люта; всички, които чуят вестта за теб, изпляскват с ръце заради тебе; защото върху кого не е падало винаги нечестието ти?