Micha 7 | Библия, ревизирано издание

Пророчески плач и надежда за спасение

1 Горко ми! Защото съм като последно бране на летни плодове, като баберки след гроздобер; няма грозд за ядене, нито първозряла смокиня, каквато душата ми желае. 2 Благочестивият се изгуби от страната и няма нито един праведник между хората; всички те причакват за кръв, ловят всеки брат си с примка. 3 Двете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; първенецът явява желанието си и съдията, срещу подарък, се съгласява, и големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; така те заедно тъкат работата. 4 Най-добрият между тях е като трън, най-праведният е по-бодлив от трънен плет; денят, предсказан от пазачите ти, т. е. наказанието ти, настана; сега ще изпаднат в недоумение. 5 Не се доверявайте на другар, не уповавайте на близък приятел; пази вратата на устата си от лежащата в обятията ти; 6 защото син презира баща, дъщеря се повдига против майка си, снаха – против свекърва си, неприятели на човека са домашните му. 7 Но аз ще погледна към ГОСПОДА, ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша. 8 Не злорадствай заради мене, неприятелко моя; ако падна, ще стана; ако седна в тъмнина, ГОСПОД ще ми бъде светлина. 9 Ще нося гнева на ГОСПОДА, защото съгреших пред Него, докато отсъди делото ми и извърши съд над мене, като ме изведе на светло; тогава ще видя правдата Му. 10 Тогава и неприятелката ми ще я види и срам ще покрие онази, която ми каза: Къде е ГОСПОД, твоят Бог? Очите ми ще я видят; сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците. 11 Иде ден, когато стените ти ще бъдат съградени! В същия ден постановеното ще се махне надалеч. 12 В същия ден до тебе ще дойдат хора от Асирия и от египетските градове, и от Египет до Ефрат, от море до море и от планина до планина. 13 При все това земята ще запустее поради жителите си, поради плода на делата им. 14 Паси народа Си с жезъла Си, стадото, Твоето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека пасат във Васан и Галаад, както в древните дни. 15 Ще му покажа чудесни неща, както беше в дните на излизането ти от Египетската земя. 16 Народите, като видят това, ще се засрамят за всичката си сила; ще сложат ръка на уста, ушите им ще оглушеят. 17 Ще лижат пръстта като змии, като земните гадини ще излизат треперещи от дупките си; ще идват със страх при ГОСПОДА, нашия Бог, и ще се уплашат поради Тебе. 18 Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост. 19 Отново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини. Ще покажеш вярност към Яков и милост към Авраам, както си се клел на бащите ни в древните дни.