Matthäus 22 | Библия, ревизирано издание

Притча за царската сватба

1 И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: 2 Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. 3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. 4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. 5 Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си; 6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. 7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им. 8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. 9 Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба. 10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри; и сватбата се напълни с гости. 11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. 12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. 13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. 14 Защото мнозина са призовани, а малцина са избрани.

За плащането на данъка

15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го уловят в казаното от Него. 16 И пратиха при Него учениците си, заедно с иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците. 17 Затова, кажи ни: Ти как мислиш? Правилно ли е да даваме данък на Цезаря или не? 18 А Исус разбра лукавщината им и каза: Защо Ме изпитвате*, лицемери? 19 Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий. 20 Той ги попита: Чий е този образ и надпис? 21 Казаха Му: На Цезаря. Тогава им каза: Като е така, отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога. 22 И като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.

За възкресението на мъртвите

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха: 24 Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си. 25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря; и като нямаше потомство, остави жена си на брат си; 26 също и вторият, и третият до седмия. 27 А след всички тях умря и жената. 28 И така, при възкресението на кого от седмината ще бъде жена, защото те всички я имаха? 29 А Исус им отговори: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила. 30 Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като Божии ангели на небето. 31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което Бог ви говори: 32 „Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите. 33 И множеството, като чу това, се чудеше на учението Му.

Най-голямата заповед

34 А фарисеите, като чуха, че затворил устата на садукеите, събраха се заедно. 35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпроса: 36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? 37 А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум.“ 38 Това е първа и най-голяма заповед. 39 А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ 40 На тези две заповеди се крепят целият закон и пророците.

Исус Христос и Давид

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита: 42 Какво мислите за Христос? Чий Син е? Казаха Му: На Давид. 43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва: 44 „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене, докато положа враговете Ти под краката Ти“? 45 И така, ако Давид го нарича Господ, как тогава Той е негов син? 46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.