Matthäus 15 | Библия, ревизирано издание

Божии заповеди и човешки предания

1 Тогава някои фарисеи и книжници дойдоха при Исус от Йерусалим и казаха: 2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб? 3 А Той им отговори: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? 4 Защото Бог каза: „Почитай баща си и майка си“; и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“ 5 Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е дар на Бога, 6 той да не почита баща си или майка си. Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. 7 Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: 8 „Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. 9 Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.“

Кое прави човека нечист

10 И като повика народа, каза им: Слушайте и разбирайте! 11 Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. 12 Тогава се приближиха учениците и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тези думи? 13 А Той отговори: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще бъде изкоренено. 14 Оставете ги; те са водачи на слепци; а ако слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. 15 Петър Му отговори: Обясни ни тази притча. 16 А Той каза: И вие ли още не проумявате? 17 Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхвърля отзад? 18 А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека. 19 Защото от сърцето се пораждат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули. 20 Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.

Вярата на една езичница и изцеляване на множество болни

21 И като излезе оттам, Исус се оттегли в Тирската и Сидонската област. 22 И, ето, една ханаанка излезе от онези места и извика: Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми жестоко страда, обладана от бяс. 23 Но Той не отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казваха: Отпрати я, защото вика след нас. 24 А Той отговори: Аз не съм изпратен при други освен при изгубените овце от Израилевия дом. 25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми. 26 Той отговори: Не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата. 27 А тя каза: Така е, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им. 28 Тогава Исус отговори: О, жено, голяма е твоята вяра; нека бъде според желанието ти. И в този час дъщеря оздравя. 29 И като замина оттам, Исус дойде при Галилейското езеро; и се качи на хълма и седеше там. 30 И дойдоха при Него големи множества, които водеха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред нозете Му; и Той ги изцели; 31 а народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.

Нахранване на четири хиляди души

32 А Исус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя. 33 Учениците Му казаха: Откъде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество? 34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те отвърнаха: Седем и малко рибки. 35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците – на народа. 37 И ядоха всички и се наситиха, и вдигнаха останалите къшеи, седем пълни кошници. 38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже освен жените и децата. 39 И като разпусна народа, влезе в лодката и дойде в околностите на Магадан*.