Markus 5 | Библия, ревизирано издание

Обхванатият от нечист дух в Гадара

1 И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна. 2 И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух. 3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига; 4 защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти. 5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни. 6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони; 7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи. 8 (Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!) 9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина. 10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната. 11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине. 12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях. 13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото. 14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало. 15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх. 16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете. 17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели. 18 И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него. 19 Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб. 20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.

Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

21 Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото. 22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му 23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее. 24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха. 25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години 26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше и станало по-зле, 27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му. 28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея. 29 И веднага кръвотечението и престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта. 30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми? 31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене? 32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това. 33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина. 34 А Той и каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си. 35 Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя? 36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай. 37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан. 38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас. 39 След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи. 40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето. 41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани*! 42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много. 43 Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да и дадат да яде.