1И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза:2Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.3И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.4И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.5И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?6А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.7И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна.8И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от дърветата*.9И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!10Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!11И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
Безплодната смокиня
12А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.13И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.14И Той проговори, като и каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
Изгонването на търговците от храма
15И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.16И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.17Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?18И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.19А когато се свечери Той излезе вън от града.
Силата на вярата
20И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.21И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.22А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!23Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.24Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.25И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.26Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.
За властта на Исус Христос
27И дойдоха пак в Йерусалим; и когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:28С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?29Исус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.30Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? Отговорете Ми.31И те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Тогава защо не му повярвахте?32Но ако кажем: От човеците, бояха се от народа; защото всички искрено смятаха Йоан за пророк.33И така, те отговориха на Исус: Не знаем. Исус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.