1И в един от дните, когато Той поучаваше народа в храма и проповядваше благовестието, дойдоха главните свещеници и книжниците със старейшините и Му казаха:2Кажи ни с каква власт правиш това или кой е Онзи, Който Ти е дал тази власт?3И Той им отвърна с думите: Ще ви задам и Аз един въпрос и Ми отговорете:4Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците?5А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Защо не му повярвахте?6Но ако кажем: От човеците, целият народ ще ни убие с камъни, защото са убедени, че Йоан беше пророк.7И отговориха, че не знаят откъде беше.8Тогава Исус им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
Притча за злите земеделци
9И започна да разказва на народа следната притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци и отиде в чужбина за дълго време.10И по време на гроздобера прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и го отпратиха празен.11Изпрати и друг слуга; а те и него биха, поругаха се над него и го отпратиха празен.12Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.13Тогава стопанинът на лозето каза: Какво да направя? Ще изпратя любимия си син; може него да почетат.14Но земеделците, като го видяха, разискваха помежду си: Този е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.15Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И така, какво ще направи с тях стопанинът на лозето?16Ще дойде и ще погуби тези земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това, казаха: Дано не бъде!17А той ги погледна и каза: Тогава какво значи това, което е писано: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла“?18Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.19И в същия час книжниците и главните свещеници се опитаха да Го хванат*, защото разбраха, че Той каза тази притча против тях, но се бояха от народа.
За плащането на данък на императора
20И като Го наблюдаваха, пратиха съгледвачи, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума така, че да Го предадат на началството и на властта на управителя.21И те Го запитаха, като казваха: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;22право ли е за нас да даваме данък на Цезаря или не?23А Той разбра лукавството им и им каза:24Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? Те отговориха: На Цезаря.25А Той каза: Тогава отдавайте цезаревото на Цезаря, а Божието на Бога.26И не можаха да уловят нищо в думите Му пред народа; и зачудени на отговора Му, млъкнаха.
За възкресението на мъртвите
27Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха:28Учителю, Моисей ни е писал: „Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомство на брат си.“29А имаше седем братя; и първият взе жена и умря бездетен.30И вторият, и третият я взеха;31така също и седемте я взеха и умряха, без да оставят деца.32А после умря и жената.33И така, при възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седемте я имаха за жена?34А Исус им каза: Човеците на този свят се женят и се омъжват;35а онези, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.36И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и като участници във възкресението са синове на Бога.37А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, където писа за бодливия храст, когато нарече Господа „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“.38Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.39А някои от книжниците отговориха: Учителю, Ти добре каза.40Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.41Исус ги попита: Как така казват, че Христос е Давидов син?42Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: „Каза Господ на моя Господ: Седи отдясно на Мене,43докато положа враговете Ти за Твое подножие.“44И така, Давид Го нарича Господ; тогава как е Негов син?45И когато целият народ слушаше, Той каза на учениците Си:46Пазете се от книжниците, които обичат да ходят в дълги одежди и обичат поздрави по пазарите, първите места в синагогите и първите столове по угощенията,47които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.
Diese Website verwendet Cookies, um Ihnen die bestmögliche Nutzererfahrung bieten zu können.