Lukas 2 | Библия, ревизирано издание

Рождението на Исус Христос

1 А в онези дни излезе заповед от Цезаря Август да се извърши преброяване по цялата земя. 2 Това беше първото преброяване, откакто Квириний управляваше Сирия. 3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. 4 И така, отиде и Йосиф от Галилея, от град Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем (понеже той беше от дома и рода на Давид), 5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна. 6 И когато бяха там, дойде време да роди. 7 И роди първородния си Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. 8 А на същото място имаше овчари, които живееха в полето и стояха на нощна стража около стадото си. 9 И ангел от Господа застана пред тях и Господнята слава ги осия; и те се изплашиха много. 10 Но ангелът им каза: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. 11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос* Господ. 12 И това ще ви бъде знакът – ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли. 13 И внезапно заедно с ангела се яви множество небесно войнство, което хвалеше Бога с думите: 14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение. 15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си казаха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, за да видим това, което е станало, както Господ ни изяви. 16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, Който лежеше в яслите. 17 И като видяха, разказаха онова, което им беше известено за това Детенце. 18 И всички, които чуха, се учудиха на това, което овчарите им казаха. 19 А Мария пазеше всички тези думи и размишляваше за тях в сърцето си. 20 И овчарите се върнаха, като славеха и хвалеха Бога за всичко, което бяха чули и видели, според както им беше казано. 21 След като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.

Представянето на Исус Христос в храма

22 Като се навършиха и дните за очистването им според Моисеевия закон, занесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа 23 (както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“) 24 и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон. 25 И, ето, имаше в Йерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Святият Дух беше на него. 26 На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник*. 27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона, 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога: 29 Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума. 30 Защото очите ми видяха спасението, 31 което си приготвил пред лицето на всички народи, 32 светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израил. 33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него. 34 И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори. 35 Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца. 36 Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си 37 и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем. 38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението* на Йерусалим. 39 И като свършиха всичко, което беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет. 40 А Детенцето растеше, крепнеше и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше на Него.

Дванайсетгодишният Исус в храма

41 И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим за празника на Пасхата. 42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха според обичая на празника 43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Йерусалим, без да знаят родителите Му. 44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината от поклонници, изминаха един ден път, като Го търсиха между роднините и познатите си. 45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха. 46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и им задаваше въпроси. 47 А всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му. 48 И като Го видяха, смаяха се; и майка Му Му каза: Синко, защо постъпи така с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсихме. 49 А Той им каза: Защо Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да бъда на разположение на Своя Отец? 50 А те не разбраха думите, които им каза. 51 И Той слезе с тях и дойде в Назарет, и им се покоряваше. А майка Му пазеше всички тези неща в сърцето си. 52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.