Lukas 17 | Библия, ревизирано издание

За прощението

1 И Исус каза на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото идват! 2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тези, малките. 3 Бъдете внимателни към себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. 4 И седем пъти на ден ако ти сгреши и седем пъти се обърне към теб и каже: Покайвам се! – прощавай му. 5 И апостолите казаха на Господа: Прибави ни още вяра. 6 А Господ каза: Ако имате вяра колкото синапово зърно, бихте казали на тази черница: Изкорени се и се насади в морето, и тя би ви послушала. 7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му каже веднага, щом си дойде от нива: Ела да ядеш? 8 Напротив, няма ли да му каже: Приготви нещо да вечерям, стегни се и ми прислужвай, докато ям и пия, и след това ти ще ядеш и пиеш? 9 Нима ще благодари на слугата за това, че е извършил каквото е било заповядано? Не вярвам. 10 Също така и вие, когато извършите всичко, което ви е заповядано, казвайте: Ние сме ненужни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.

Излекуването на десетте прокажени

11 И в пътуването Си към Йерусалим Той минаваше по границата между Самария и Галилея. 12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетима прокажени, които, като се спряха отдалеч, 13 извикаха силно: Исусе, Наставнико, смили се над нас! 14 И като ги видя, каза им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, се очистиха. 15 А един от тях, като видя, че е изцелен, върна се и със силен глас славеше Бога, 16 и падна на лице при нозете на Исус и Му благодареше. А той беше самарянин. 17 А Исус му каза: Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата? 18 Не се ли намериха други да се върнат и въздадат слава на Бога освен този другоплеменник? 19 И му каза: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.

За идването на Божието царство

20 А Исус, когато бе запитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, им отговори: Божието царство не идва така, че да се забелязва; 21 нито ще кажат: Ето, тук е!, или: Там е! Защото, ето, Божието царство е вътре във вас. 22 И каза на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите. 23 И като ви кажат: Ето, тук е!, да не отидете, нито да тичате след тях. 24 Защото както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще се яви и Човешкият Син в Своя ден. 25 Но най-напред Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение. 26 И както стана в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; 27 ядеха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега и дойде потопът, и ги погуби всички. 28 Така стана и в дните на Лот; ядеха, пиеха, купуваха, продаваха, садеха и градеха, 29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, от небето валя огън и сяра и ги погубиха всички. 30 Подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви. 31 В онзи ден, който е на покрива на къщата, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нивата, да не се връща назад. 32 Помнете Лотовата жена. 33 Който иска да спечели живота* си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го запази. 34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. 35 Две жени ще мелят заедно; едната ще бъде взета, а другата ще бъде оставена. 36 Двама ще бъдат на нива; единият ще бъде взет, а другият ще бъде оставен. 37 В отговор Го попитаха: Къде, Господи? А Той им каза: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.