Lukas 14 | Библия, ревизирано издание

Христос изцелява в събота

1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха. 2 И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка. 3 И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не? 4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна. 5 И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден? 6 И не можаха да отговорят на това.

За гостите и домакините

7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча: 8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб 9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място. 10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата. 11 Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси. 12 Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено. 13 А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи; 14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.

Притча за поканените на голямата вечеря

15 И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство. 16 А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина. 17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово. 18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме. 19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме. 20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда. 21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците. 22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има. 23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми; 24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.

Изисквания към учениците

25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза: 26 Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот*, не може да бъде Мой ученик. 27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик. 28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши? 29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват: 30 Този човек почна да гради, но не можа да довърши. 31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди? 32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир. 33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик. 34 Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи? 35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.