Lukas 10 | Библия, ревизирано издание

Изпращането на седемдесет ученици

1 След това Господ определи други седемдесет души и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, където сам Той щеше да отиде. 2 И им каза: Жътвата е изобилна, а работниците малко; затова се молете на Господаря на жътвата да изпрати работници на жътвата Си. 3 Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци. 4 Не носете нито кесия, нито торба, нито обувки и никого по пътя не поздравявайте. 5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на този дом! 6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне към вас. 7 И в същата къща отсядайте и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща. 8 Когато влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат 9 и изцелявайте болните в него, и им казвайте: Божието царство е наближило до вас. 10 А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улиците му и кажете: 11 И праха, който е полепнал по краката ни от вашия град, отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило. 12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град.

Упреци към непокаялите се градове

13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седнали във вретище и пепел. 14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас. 15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се провалиш! 16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мен отхвърля; а който отхвърля Мен, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

Завръщането на седемдесетте ученици

17 И седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете ни се покоряват. 18 А Той им каза: Видях Сатана да пада от небето като светкавица. 19 Ето, дадох ви власт да настъпвате змии и скорпиони и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви навреди. 20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а се радвайте, че имената ви са написани на небесата. 21 В същия час Исус се възрадва в Духа и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, затова, че си укрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно. 22 Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие. 23 И като се обърна към учениците, каза им насаме: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. 24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.

Най-голямата заповед

25 И, ето, някой законник се изправи и Го изпитваше, като каза: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? 26 А Той му каза: Какво е писано в закона, какво четеш? 27 А той отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила и всичкия си ум и ближния си както себе си.“ 28 Исус му каза: Правилно отговори; това прави и ще живееш.

Притча за добрия самарянин

29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен? 30 Исус отговори: Някой си човек слизаше от Йерусалим в Йерихон; и се натъкна на разбойници, които го съблякоха и нараниха, и си отидоха, като го оставиха полумъртъв. 31 А случайно един свещеник слизаше по онзи път и като го видя, отмина на отсрещната страна. 32 Също и един левит, като стигна до това място и го видя, отмина на отсрещната страна. 33 Но един самарянин, като пътуваше, дойде на мястото, където беше той, и като го видя, смили се, 34 приближи се и превърза раните му, като изля на тях елей и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него. 35 И на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него; и каквото повече похарчиш, на връщане аз ще ти заплатя. 36 Кой от тези трима ти се вижда да се е показал ближен на нападнатия от разбойниците? 37 Той отговори: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави така.

При Марта и Мария

38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си. 39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му. 40 А Марта, понеже се улисваше в голямо шетане, пристъпи и каза: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да прислужвам? Кажи да ми помогне. 41 Но Господ отговори: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща; 42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.