Hiob 9 | Библия, ревизирано издание

Йов отговаря на Валдад. Божията справедливост. Съзнание за грях

1 А Йов отговори: 2 Наистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога? 3 Ако поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда. 4 Мъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал? 5 Той премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си. 6 Той поклаща земята от мястото и, така че стълбовете и треперят. 7 Той заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите. 8 Той сам простира небесата и стъпва на морските вълни. 9 Той създава съзвездията – Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства* на юг. 10 Той върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса. 11 Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам; 12 ако грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш? 13 Ако Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него! 14 Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него! 15 На Когото, и праведен, ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си. 16 Ако извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми. 17 Защото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина. 18 Не ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини. 19 Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! – би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя? 20 Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. 21 Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си. 22 Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия. 23 Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните. 24 Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите и; ако не, тогава кой е, който прави това? 25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро; 26 преминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова. 27 Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша. 28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен; 29 нечестив ще се смятам; и така – защо да се трудя напразно? 30 Ако се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си, 31 Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене. 32 Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд. 33 Няма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни. 34 Нека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши. 35 Тогава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.