Hiob 7 | Библия, ревизирано издание

1 Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? 2 Както на слуга, който желае сянка, и както на наемник, който очаква заплатата си, 3 така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование и нощи на печал ми бяха определени. 4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; и непрестанно се въртя насам-натам до зори. 5 Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст; кожата ми се пука и тлее.

Молитва на Йов към Бога

6 Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача и чезнат без надежда. 7 Помни, че животът ми е дъх и че окото ми няма вече да се върне да види добро. 8 Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има. 9 Както облакът се разпръсва и изчезва, така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; 10 няма да се върне вече у дома си и мястото му няма да го познае вече. 11 Затова аз няма да въздържа устата си; ще говоря в утеснението на духа си; ще плача в горестта на душата си. 12 Море ли съм аз или морско чудовище, че слагаш над мене стража? 13 Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми, 14 тогава ме плашиш със сънища и ме ужасяваш с видения; 15 така че душата ми предпочита удушване и смърт, а не тези мои кости. 16 Дотегна ми; не искам да живея вечно; оттегли се от мене, защото дните ми са суета. 17 Какво е човек, за да го възвеличаваш и да си наумяваш за него, 18 да го посещаваш всяка сутрин и да го изпитваш всяка минута? 19 Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна? 20 Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората? Защо Си ме поставил за Свой прицел, така че дотегнах на себе си? 21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.